Краят на Средновековието – светът между залез и нов разцвет

1483 – 1546 г.: тези дати бележат началото и края на живота на Лутер, но и нещо много повече – това е времето, в което светът се пробужда отново, десетилетия, изпълнени с огромни открития. Преход от Средновековието към съвременната епоха.

По никое друго време хората не са били толкова набожни и богобоязливи, толкова страшно измъчвани от дяволи, демони и кошмари, както в края на Средновековието. Страх и грижи владеят земния живот, епидемии и бедствия дават знак за приближаващия и сигурен край на света, който, изглежда, наистина настъпил, когато през 1520 г. турците, предвождани от Сюлейман Великолепни, обсаждат Виена. И все пак Ренесансът е период на икономически, културен и научен подем. Откриватели, изобретатели и завоеватели създават нов поглед към света, който се разширява след откриването на Америка. Бурното развитие на географията, картографията и навигацията прави възможни големите откривателски експедиции през онези години. Ценни стоки достигат по нови търговски пътища до Европа, расте и благосъстоянието на буржоазните градове, където основно процъфтява търговията. Няколко десетилетия преди това е изобретена печатарската машина и Лутер е осъзнавал много добре, че „печатното слово притежава сила“. Хуманисти като Еразъм Ротердамски поставят човешката личност в центъра на учението си, а творци като Тициан, Леонардо да Винчи, Брьогел и Дюрер насочват поглед към античността и се опитват да изобразяват реалистично човека и неговата среда. Появяват се първите джобни часовници, а през 1543 г., още по времето на Лутер, Николай Коперник обявява Слънцето за център на Вселената и с това дава знак за най-големия научен поврат на хилядолетието. Лутер никак не е съгласен с това твърдение и мърмори, че „този глупак иска да обърне с главата надолу цялото изкуство на астрономията“. Тази негова заблуда не променя значимостта на огромното му дело, което дава началото на революция на вярата и на духа. Фактът, че времето за това е било назряло, че към поведението на духовниците са се чували все по-остри критики от всички страни, защото кардиналите, епископите, свещениците и монасите са проповядвали да се пие вода, а сами са пиели вино, се потвърждава от записките на един тогавашен хронист от 1516 г.: „Много, много хора само чакат подходящия човек, за да въстанат срещу Рим“. Той е имал право. Само година след това Лутер заковава тезисите си във Витенберг.

Discover Destination Germany with our interactive map

Добавете тук вашите предпочитания. Запаметете, сортирайте, споделете и разпечатайте своя избор – планирайте изцяло пътуването си в Германия.

0 избрани предпочитания